sexwell дуел
 

За или против половото равенство?

Дойде ред и на дуелът за месец май! Преди много от вас да са се възмутили от темата, нека да поясним – тук не става въпрос за това кой е повече – мъжете или жените, а за „равенството“ в истинския смисъл на думата!

Темата бе вдъхновена от една скорошна новина, която обиколи света. Преди повече от седмица се оказа, че в Швеция искат пълен полов неутралитет на територията на страната, тоест – на мъжете и на жените да се гледа абсолютно по еднакъв начин.

Това ни наведе над мисълта – какво мислят хората в България? Дали са склонни да приемат едно тотално равенство, в което полът е абсолютно без значение, или по-скоро предпочитат да запазят малките „привилегии“, или т. нар. „двойни стандарти“, с които всички сме свикнали?

Най-интересният и аргументиран отговор ще грабне една от следните награди:

Вибратор


Лубрикант със задържащ ефект

Отговорите ви очакваме до 31.05.2012г!

 

Коментари: 21

Коментирай »

 
Анабел
 

Абсолютно съм за половото равенство! Никога не съм разбирала защо откак свят светува мъжете са се възприемали за нещо повече, при положение че всичките ги е раждала жена! Ако те са велики то и мястото откъдето идват е велико! Една жена може всичко което може един мъж, че и повече! И по този повод – един виц:

- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които ми даваш, но въпреки това, не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия – той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така, че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре, но къде е уловката?
- Ами ще го създам при едно условие…
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен. Затова нека го оставим да си мисли, че той е бил създаден първи. Това ще бъде нашата малка тайна. Казвам ти го като жена на жена…

Хичкок
 

Анабел, ти викаш че си за равенството, ама като ти чета коментара май искаш да изкараш жените по-големи от мъжете, а??

И тъй като тук идеята е да изразим мнението си свободно, аз ще кажа своето мнение. Смятам, че жената е създадена да се подчинява на мъжът и не може да има равенство. Жената търси сила за опора и иска да дава нежност, грижи. Обратното не е жена, а … някакъв хибрид. Сега женското съсловие ще ме атакува с камъни, но фактите го показват – жените търсят силен мъж, защото са слаби.

Спас каза
Спас каза
 

Полово равенство? хехе няма такова животно, ще ви кажа! ако бяхме полово равни, жените щяха да са къде-къде по-умни… според мен всяка женка има нужда от мъж да й обяснява, да й се възхищава, да я съветва и да я чука… така де то са си за това хех

Магда
 

http://www.sexwell.bg/news-event/1429/

За какво равенство говорим, хора? …

Синьорита
Синьорита
 

Спасе, мъжете са къде-къде по-елементарни: само им казвай колко са велики и това им е достатъчно.

За да не прозвучи като ненужен хейт, ще кажа и своето мнение по темата: не мисля, че е възможно да има равенство. Няма критерий, по който да бъдем равни – да беше един, ок. А и не е кой знае колко лошо, както се казва по горе с привилегиите и другите предимства. Виж, да не даваш на жените да шофират, учат и пътуват (както е в някои мюсюлмански държави) е безумно.

Димитър
Димитър
 

За половото равенство!!!

Абра кадабра
Абра кадабра
 

И аз четох новината за египетския закон. Потресаващо е да се оплакваме за това че ни отварят вратите и носим поли, когато по тези земи в 21 век жените имат по-малко права от една крава. Чак да се чуди човек КАК се е стигнало до там……

Milioner
 

Polovoto ravenstvo e mit. Mujut vinagi e bil po-silen i po-dobur v pecheleneto na pari. JEnata trqbva da gleda kashtata i decata. Teq v Sveciq ne znaqt kakvo si navlichat na glavite.

Елена
 

Аз мисля, че половото равенство е възможно. Жената и мъжът могат да правят всичко, единствената им разлика е в това как правят деца – всичко останало е еднакво и хората трябва да спрат да се заблуждават.

marieta
 

za polovoto ravenstvo

Алесиа
 

Аз вярвам в равенството. Всички сме хора и не бива да се делим на кой работи и кой носи парите…и въпреки че съм за равенството хич не харесвам онези феминистки които мразят всичко що не е жена…

Алесиа
 

* кой работи и кой гледа децата исках да кажа…

Лени
 

Всъщност, половите белези в този спор не са толкова важни, но за протокола съм длъжна да отбележа две неща:
1.През първите месеци от развитието си всеки ембрион на практика е женски………
2.Ако бог ни е дал естрогена, то тестостеронът е от дявола/а аз лично нямам против дяволът да ме въвежда в изкушения :) /

Полова равенство, полова дискриминация – това са доста наболели и все по-често споменавани в обществото ни теми и проблеми. Важен е въпроса за мястото на „жертвата“ в тях……., а жертвите сме самите ние, в различни ситуации.
Факт е, че жените все по-стремглаво и самоуверено напредват в завладяването на нови върхове. Невероятна е способността им да лавират, приспособяват, нагласят…. На работа – боец, вкъщи – супермен, в леглото – жрица… Общо взето доста роли, на крехките рамене. И всичко това извършено с финес, изящество и полъх на парфюм…..
Факт е, че мъжете не падат по-долу – отговорности, ангажименти, нужда от пълна банкова сметка, грижа за външния вид, спорт…. и всичко това с физиономия на сигурност и самочувствие.
Разбира се, има и изключения от тези групи….., но не за тях ще говорим/дори си мисля, че те не биха претендирали за каквото и да било „равенство“ или „неравенство“ или по-скоро винаги са „жертви“/

Дали трябва да сме равни? В какво се изразява това равенство? Какви трябва да са правата и задълженията на мъжете и жените?
Много въпроси, много отговори, много гледни точки…..
Затова, аз казвам – важен е баланса. Важно е умението да получаваш това, към което се стремиш без да премазваш околните – без значение от пол, възраст, религия, цвят на кожата…
Мисля, че като част от този модерен и еволюиращ свят, трябва да умеем да се борим и отстояваме принципите си, съобразявайки се със заобикалящите ни себеподобни. Да бъдем упорити и настойчиви, но не с цената на съвестта. Трябва да внимаваме със самочувствието, защото то е признак на слаб критерий към себе си. Баланс, умението да имаш граница и способността сам да си я поставяш….
Ако успеем да бъдем хора, проявявайки всички тези качества, ще постигнем съвършенство в отношенията, ще се радваме че сме равни и ще оставим наследство след нас за един по-добър и достоен живот!
Смисълът е, не в борбата за равенство или не, а в стремеж към съвършенство и баланс в отношенията!

тони
 

Здравейте,

Надали може да се оспори ключовата роля на темата за равенството между половете за възникването и развитието на феминистките теории :D и практики .Някой разбират еманципирането на жените като изравняване на възможностите им за публична реализация с тези на мъжете, докато за други еманципацията на жените не може да бъде разглеждана извън контекста на половите различия и тяхното публично признаване и представяне… Равенството за жените = равноправие :) Развитието на женския ум чрез образование е единственият начин жените да не бъдат третирани като по-нисши същества и послушни робини на мъжете, а да получат достойнство!За да се преодолее становището, че жената е създадена заради мъжа и от мъжа :) , тя следва да тренира своя интелект, за да бъде възприемана като рационален субект, т.е. като способна да взима сама решения и да носи отговорност.
Чудесен пример в потвърждение на идеята, че половото неравенство не е природен феномен, а е институционално заложено. Въпреки споделянето на дейностите и отговорностите от всички в тази общност, жените основно се занимават с отглеждането на децата, прането, с по-голямата част от кухненската работа, докато мъжете носят отговорност основно за производствената и административната дейност.Равноправието между двата пола като уеднаквеност, защото признаването на каквито и да било различия между мъжете и жените е генератор на патриархалност.
Независимо дали са следствия на различни подходи или на изградените културни стереотипи за различните социални роли на мъжете и жените, всяко твърдение, че жените се отличават от мъжете, води до затвърждаване на сексизма в обществото. Ето защо изработването на универсална мяра, чрез която да бъдат оценявани и мъжете, и жените, е единственият път за справедливо третиране на двата пола! :) Равенството = признаване на различията..
Равенството като културален и личностен стереотип.То има не само институционални измерения. Равенството е израз на нагласите и манталитета на жените и мъжете във всяка култура, на всяко едно поколение. Някои твърдят, че равенството не се „произвежда“ от политиците и законите, а е дълбоко вкоренен стереотип, личностен опит, формиращ чувство за справедливо отношение между мъжете и жените, заложено още от най-ранна възраст в игрите на детската площадка, в разговорите около масата в кухнята.
Социологическите изследвания измерващи отношението на хората у нас към този проблем, показват, че половите нагласи са стабилни и слабо се променят във времето.
Дразни ме становището, че е „работа на мъжа да печели пари, а на жената – да се грижи за дома и семейството“ и според някои не е нормално, когато „мъжът стои вкъщи и се грижи за децата, а жената ходи на работа“.

* За половото равенство и дано скоро на мъжете и на жените се гледа абсолютно по еднакъв начин. :)

Лека вечер , Тони

Тино
 

Ехаааа, Тони – браво бе! Само дето концепцията ти е почти изцяло взаимствана /да не кажа и копирана/ от РАВЕНСТВО, РАЗЛИЧИЕ, РАЗЛИЧИЯ -ПРОДЪЛЖАВАЩИЯТ ФЕМИНИСТКИ ДЕБАТ
Татяна Коцева

Аз доколкото знам този Дуел е с цел всеки да изрази собствените си мисли и отношение към дадената тема….., освен ти да си Татяна Коцева……

Аз лично нямам нищо против половото равенство със всичките му привилегии и задължения.

Деси
 

От както съществува поза 69 съществува и половото равенство. Дори новият френски президент Франсоа Оланд спази обещанието си френското правителство да има по равен брой мъже и жени.
Разделение има по толкова други по важни критерии, като религия, благоденствие, политическа принадлежност, дори сексуална ориентация. И там проблемите са много по-дълбоки, стига се и до войни. Та проблема на половото (не)равенстово се преекспонира поне на местна почва, според мен. Да – аз пера мръсни чорапи (по-скоро пералнята го прави), но й мъжът ми сменя спуканата гума на колата. А в леглото не винаги броим да е равно колко пъти той отгоре, колко пъти аз, но винаги на двамата ни е еднакво хубаво!

Shyne
 

Забелязала съм че дискриминацията на основание на пола си остава често
срещано явление в много сфери на живота по целия свят. В повечето развиващите се страни не съществува равенство на жените и мъжете, нито по отношение на равенството пред закона, нито на социалните и икономически права… Равенството на половете е основен проблем на
развитието… цел на самото развитие и негово право. То укрепва способността
на страните да се развиват да намалят бедността и да бъдат управлявани
ефективно. Ето защо насърчаването на равенството на половете е важна част от
стратегията на развитието, която цели да даде възможност на всички хора –
жени и мъже да се справят с бедността и да подобрят стандарта си на живот Необходима е институционална среда в България която да осигури
равни права и равни възможности за жените и мъжете, и специални мерки,
които да са насочени към преодоляване на трайно съществуващото неравенство… Както расата, етноса и класата, така и полът е социална категория, която широко определя шансовете в живота, моделирайки участието на всеки в обществото и в икономиката.
Жените и мъжете не се ползват от равни социални,
икономически и юридически права. :( В много страни жените все още
нямат право да притежават земя, да управляват собственост, да имат собствен
бизнес… което е ужасно тъжно! Жените навсякъде имат по-слаб контрол върху значителна част от производствените ресурси, включително върху образованието, земята, информацията и финансовите средства.
Ако разгледаме по-подробно => терминът “равнопоставеност на половете” се определя по много начини в контекста на развитието. Примерно – равнопоставеността на половете като равенство пред закона, равенство на възможностите
(включително равенство на възнаграждението за положен труд и равенство в
достъпа до човешки ресурси и други производствени ресурси, които дават
повече шансове), и равенство при изразяване на мнение (способността да се
влияе и да се допринася за процеса на развитие). Твърде елементарно е
равенството на половете да се определя като равенство на доходите по две
причини: първо, различните култури и общества могат да следват различни
пътища за достигане на равенство на половете; второ, равенството налага
жените и мъжете да бъдат свободни да избират различни роли и подобни резултати в съотвествие с техните предпочитания и цели…
Даването на повече права на жените и по-равноправното им участие в
обществения живот се свързва с наличието на по-чист бизнес и правителство и
по-добро управление :) поне така си мисля. Където влиянието на жените в обществения живот е по-голямо, нивото на корупцията е може би по-ниско….

toshkoo
 

Смятам че едно такова равенство е добре за всички във всичките му привелегии. Във всяка една сфера се срещат различия които предимно пречат на жените … в повечето случаи те са прецакани..

tedy
 

Конфликтите, породени от различията между половете, винаги ще бъдат актуални проблеми. Дори аз, която все още не съм опознала голяма част от света и неговите предели, виждам този проблем всеки ден. Винаги съм се питала защо трябва да твърдим,
че сме различни, че се делим на мъже и жени, когато всички сме свободни и независими личности- равноправни членове на света, независимо от нашия пол, раса, култура и религия. Трябва да проумеем, че този ограничен начин на мислене ни изгражда като едно сиво и отблъскващо общество, в което няма място за истинските човешки идеали- свобода, единство, равенство. Ако постигнем баланс между целите и реалностите за хармония и промяна, това ще бъде важна крачка към постигането на равновесие както на континента, така и в самите нас. Още в ранна възраст се появява половата индентичност, откъдето според мен възникват основните конфликти- момиченцата трябва да си играят с кукли и да бъдат нежни и чувствителни, а забавленията на момченцата са свързани с колички и боеве. Тогава възниква идеята за граница и дистанция между половете. Какво би могло да се направи? Родителите трябва да възпитават своите деца в толерантност и откритост към другия пол, осмисляйки същината на равенството, но не само на думи, а трябва да се явяват като образец на подражание. Така, като пораснат и бъдат готови да завладеят света и да създадат свое семейство, ще бъдат уравновесени и успяващи личности и ще се избегне неравноправното положение както в семейството, така и в обществото през зрялата възраст.Когато се роди момче, се казва „Роди ми се дете”, а когато е момиче- „Роди ми се момиче”. Синът е смятан за наследник на рода и притежател на семейното богатство- още преди да започне да опознава света, на него му се дава привилегията да решава съдбата на близките си, да създаде дом и семейство и да покровителства останалите. От друга страна, когато бебето е момиче, хората гледат на него също като на божи дар, но то трябва да бъде научено на уважение и смирение пред законите и съпруга си. Това същинско „приписване на качества” може да определи всяка съдба само по един единствен белег. Нашата съвременност допуска демоничната продажба на новородени деца, чиято съдба се предопределя единствено по полов белег. По последни данни, изнесени от медиите, в Гърция се продават български бебета- момченцата за 18 000 лева, а момиченцата за 14 000 лева. Ужасяващо е, че половите различия засягат дори продажбата на деца и органи.

Еманципацията трудно се налага над традицията. Възрастните хора дават за пример семейство, в което мъжът е съпруг-тиранин, а жената безропотно се подчинява- дори синът има по-големи правомощия в семейството от нея. По-младите родители се стремят да образоват децата си, т.е. да им дадат старт в живота, за да могат да се реализират, и по този начин да не зависят от старите разбирания.
Някои родители объркват представите на дъщерите си в стремежа им ги направят по-силни.Този проблем е разгледан силно и дълбоко в българския филм „Козият рог”- бащата иска да защити дъщеря си като я направи мъж, за да не стане жертва заради това, че е жена. В момента представителките на нежния пол печелят с 17,8% по-малко, което е недопустимо и е признак за типична полова дискриминация. Първата стъпка към равенство между половете трябва да бъде изравняване на заплатите. Доказано е, че способностите им като качествени работодатели могат да достигнат мъжките, дори смея да твърдя, че са в състояние да ги надхвърлят. Всичко това провокира у мен мисълта- щом жените за няколко хилядолетия от „домашни прислужници” и хора без право на мнение успяха да извоюват своите права, намесиха се в политиката и доказаха, че са наравно с мъжете, какво ли ще постигнат за още толкова време?Втората стъпка- изравняване на възможностите при интервю за работа. Когато работодателят трябва да реши кой кандидат (мъж или жена) да избере, по-често се ражда идеята, че образът на мъжа е този на по-силния, по-работоспособния, лидера. Може би това се дължи на факта, че жената е не само работник, но играе главна роля при отглеждането и възпитанието на поколението. И макар че броят на жените, заемащи високи постове на своето работно място, е значително увеличен през последните години, хората запазват своите ограничени и неправилни разсъждения. Порочна продължава да бъде практиката на дискриминация над майките на малки деца, те по-трудно си намират работа, защото се предполага, че по-често ще отсъстват заради болести или проблем с детската градина. Бащите нямат тези проблеми.
При разпалена дискусия с един представител от мъжкия пол на тема „Способностите на жените и мъжете”. Той защити своята теза (по аналогия- силният пол е водещ) с мисълта „Няма типично женски професии”. Това ме накара да се замисля, че една от грешките на нашето общество е подсъзнателното разграничаване на професиите, делението им на „типично женски” и „типично мъжки”. Учителската професия близо столетие е напълно феминизирана- от детската ясла до университета учениците се срещат предимно с жени, а толкова се впечатляват от общуването с мъже- преподаватели! Мъжете-пожарникари са завладели трудовото пространство на тази професия. В последно време труден пробив се направи в армията, появиха се първите жени-редови войници. Нещата се променят, но бавно. Всяка страна, в зависимост от културни, национални и икономически дадености, по различен начин и с различно темпо допуска равенството на половете. И все пак, премахването на половите различия от икономическа и психологическа гледна точка е трудно, но не невъзможно начинание. Успехът се състои в това да се промени отношението на европееца към този проблем. Останалото е на законодателна и манипулативна основа, която, ако се приложи правилно, бихме успели да осъществим. Аз вярвам, че бъдещето ще покаже, че силата на половете е не в делението, а в равенството и обединението. Мъжът и жената- вечните Ян и Ин, хармония и цялост, ще направят света по-добър, по-щастлив само когато са равнопоставени…..

siana
 

Равни права – категорично да, но не и равни задължения, отговорности и професионално положение! Например, работил съм в кол център, където жените имат несравнимо по-добри комуникативни умения от мъжете и са несравнимо по-зле от тях в техническата част и познаването на процесите!
Просто природните и еволюционни дадености не могат да бъдат преодолени, затова и човечеството не е достигнало до някакво по-различно решение от настоящото по отношение на мъжете и жените. и всеки опит да бъде създадено изкуствено равенство между мъже и жени в професията води до социално напрежение и конфликти. Не защото „жените заграбват изконна територия на мъжете“, а заради недобрите резултати в някои професии.
Социалните роли на хората трябва да са изпълнени от чертите на индивидуалната природа. Природата на жената е такава, че тя страда от липса на необходимите качества, за да бъде способна да прави информиран избор, а от там идва и присъщата й неспособност да участва в държавното управление…Разбирането за подчинената роля на жената влиза по един или друг начин в католическите църковни закони. През 1234 г. се приема официален закон на римокатолическата църква – Corpus Iuris Canonic – който остава в сила чак до 1916 г. Ето какво четем в него: “Същество от женски пол не може да заема църковна длъжност, както според светските закони не може да упражнява и публична длъжност; жена не може да бъде ръкоположена в църковен сан, а ако това стане той ще е лишен от свещен характер, никоя жена, колкото и да е свята, не може да преподава или проповядва в Божи храм; съпругата е подчинена на своя съпруг и е задължена да му служи; жената трябва да проявява много по-голяма скромност от мъжа”.менно поради тази причина в наши дни всички мерки, насочени към женската равнопоставеност и по-широка представителност в политическия процес, са по своята същност либерални. Основното схващане тук е, че са необходими мерки, които да премахнат формалните пречки пред женското участие в политиката и управлението. Съчетани с политики, целящи промяна на обществените нагласи в подкрепа на половото равноправие, те ще дадат равен шанс на жените.

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар