sexwell дуел
 

Да простя изневярата – за или против?

Изневярата е върховното предателство, което бива причина за мъката и раздялата на много двойки…поне според някои хора! Всеки има своя представа за това какво би направил, казал и почувствал, ако се случи неговият партньор да забегне – точно затова искаме да чуем вашите мнения по въпроса!

Бихте ли простили изневярата на вашия партньор? Бихте ли му отмъстили със същото? Смятате ли, че една връзка може да продължи след изневяра – защо да и защо не?

Най-добрият отговор ще получи една от следните награди:

Дискретен мини вибратор

или

Възбуждащ спрей за мъже

Очакваме отговорите ви до 30.06.2012г!

 

Коментари: 24

Коментирай »

 
Буба
 

Как може изобщо да се задава такъв въпрос???

Никога не бих простила такова крайно предателство. Нали затова сме избрали един друг… За да сме си верни. Ако моят приятел ми изневери значи всичко е приключило и повече никога не мога да му се доверя за нищо.
Направо го изритвам от къщи без да му давам възможност да ми се оправдава и хленчи.

Няма такъв филм. Интересно е какво ще кажат другите, но просто смятам, че който би простил изневяра е чисто психично болен.

Левис
 

„който би простил изневяра е чисто психично болен.“

Брей ти някаква психоложка се извади. Аз пък смятам че е наивно да очакваш от един човек да бъде с теб завинаги. Ако смяташ че не ти изневерява значи много добре се крие. В природата животните също го правят независимо дали са мъжки или женски. Просто сексът и репродукцията са в центъра на всичко а любовта…е измислица на романтизма :) )

Niccol
 

Страхът от изневярата е признак за болно его. Никой няма право да ограничава човека до себеси, ако самия той не си постави граници и цели, независимо дали става въпрос за секс, приятели, начин наживот и т.н.т. Естествено може да споделиш личното си мнение по различните направления, но да поставяш условия „..или, или..“- това е най-безумното нещо в отношенията между хората.
Всеки се е родил сам, живее сам със собственото си Аз всеки божи ден и неминуемо някой ден умира физически, отново сам. Затова всеки има право да живее както си поиска…сам да решава какво, как и с кого да прави…Защо трябва да се оганичаваш от странични забавления с други хора? Защо хората се страхуват от секс играчките? И какво лошо има в това да правиш 3-ка с партньора си примерно?Времената се променят, а начина на мислене на българина?
Темата е доста дълга, но като цяло мнението ми е, че може да имаш семейство, любящ съпруг и баща, но ако имаш нужда да се отдадеш на нещо различно, защо не? И не е нужно да се криеш.Отворените връзки са много полезни, ако партньора ти не е консервативно настроен…Дори когато чувствата са прекалено силни, има шанс да ти се прииска да опиташ нещо друго, а защо не ЗАЕДНО?
Експериментирането е подправката в живота, за да не бъде битието ни посно и скучно. Радвайте се на живота и не си мислете, че може да притежавате всичко и всеки. Има ли ограничения, има и проблеми.
Какво беше това „изневяра“?

Ruzha
 

Изневярата би трябвало да ни кара да се вгледаме най-вече в себе си.Аз съм „за“ прошката.

Жанна
 

Аз съм за отношения, където изневяра е неумесна. Не говоря в случая за отворени връзки и т.п. Говоря за силна връзка между двама души. Смятам, че връзката правят двама. Да се притесняваш че някой трети може да разруши това което ние имаме, няма смисъл. Ако има връзка, никой не може да попречи. По-скоро трябва да се притесняваме от причината за изневяра, а това е , че не можем да градим силни връзки и не можем да поставяме любов към другия над всичко.

Мarian
 

Що е изневяра?
Това май е въпроса. Като гледам коментарите, на много хора това понятие им идва като мъгла. Защото поне според мен това понятие не обхваща физическия фактор. Секса. Някой спомена животинския фактор. Той ни карал да търсим разнообразие. Но има и животни, които изкарват целия си живот само с един партньор. Но да приемем, че като фактор това не е изневяра.
Според мен духовната изневяра убива отношенията между двама души. В комбинация и когато физическата се комбинира с постоянно повторение и повторение, е напълно реално този физически факт да се превърне и в духовен.
Но за да се стигне до това положение значи има проблеми между двамата партньори. И между тия започва да изниква пропаст, и то защото те не говорят по между си за да запълнят и изгладят възникналия проблем. Да го потушат като двама близки. И така от един безобиден проблем биха могли да унищожат всичко по между си.

Мarian
 

Та забравих.
Аз бих простил, ако имам срещу мен човек и партньор, а не ЛЪЖЕЦ!

Sexy_Flesh
 

Да, бих простила изневярата! Случвало се е, не е приятно, но това не е причина да се разделиш с човека до теб, ако имате истинска връзка и ви свързва нещо повече от секса. Защото изневярата в повечето случаи е просто секс, макар че много хора я ограждат с несъществуващ ореол, бъркат сексуалното привличане с любовта и пр. Не гледам на изневярата като предателство и не смятам, че е. По-скоро е слабост. Слабост е това да се поддадеш на първичните си инстинкти, на животинското, което съществува у всеки човек. Няма безгрешни и идеални хора. Никой не може да бъде или само добър или само лош! Доброто и злото, хубавото и противното съществуват у всеки. Никой не е застрахован, че в даден момент няма да се поддаде на изкушението, на носталгията по безгрижните дни, защото никой не може да е безчувствен робот, който да е абсолютно сигурен, че е безгрешен! ;) ))

kika95
 

Ne bih prostila iznevyara .Tova pokazva ,4e ima problem v edna vrazka .
Bih si tragnala s dostoinstvo .
Otma6tenieto ne vodi do ni6to dobro .Spored men edna vrazka ne moje da prodalji normalno sled iznevyara ,za6toto nedoverieto ubiva lubovta.

Цвети
 

С приятеля ми сме заедно от две години.Когато се запознахме,той беше прекалено голям женкар.Изневери ми още първия месец и куриозното беше,че ми го съобщи съвсем спокойно.Аз,която попринцип имам достатъчно силно его и не бих простила това нещо,го преглътнах.Да,само при мисълта за това,какво е правил,изптръпвах и не знаех къде да се дяна.Беше ми адски тежко.За половин година ми изневери общо четири пъти,признавайки си това,което е направил.Може би изглеждах жалка в очите на другите,но в крайна сметка бях влюбена.Разделяхме се заради забежките му,но много скоро пак се събирахме.Всичките ми приятелки ми казваха,че вълкът козината си мени,но нрава – не и че явно моят човек си е такъв и никога няма да се промени.Аз обаче имах надежда.В момента с приятеля ми сме повече от щастливи,тъй като след тази половин година (в която аз му изневерих веднъж,просто за отмъщение) явно той осъзна,че се е влюбил в мен и не се нуждае от никого другиго.От повече от една година не ми е изневерявал,в което съм напълно сигурна.Признавам,че изневярата е наистина болезнено нещо,особено за хора като мен,които имат богато въображение.Ето защо смятам,че си струва да простиш нечие кръшкане само ако наистина усещаш,че това е човекът за теб и си на мнение,че наистина си заслужава.Не всички хора успяват да се променят,но в крайна сметка има и такива,при които се получава.Естествено има опасност,човекът до теб да не е този,за когото го мислиш,да няма грам желание да се променя заради теб,а ти чисто и просто да си изгубиш времето.В крайна сметка обаче всяко едно нещо в този живот крие доза риск!
П.С. Относно това дали си струва да изневеряваш и ти,целейки да си отмъстиш…няма смисъл.Това е и причината да го направя само веднъж и да не го повторя.Мислиш си,че си струва,че ще си върнеш дозата достойнство,но истината е,че след това се чувстваш в пъти по-долен.Камо ли ако човекът не те привлича толкова.

desdemona_
 

Темата е обширна. Има безброй много причини, поради които можем да простим или не. Това зависи от характера и претенциите на „пренебрегнатата“ страна, от неговия интелект, от неговия начин на живот и мислене.
Смея да цитирам твърдението, че следствие без причина няма.
За да се пристъпи към изневяра, значи има причина, има проблем. В този случай пренебрегнатата страна трябва да се обърне към себе си и да помисли, да разговаря с вътрешното си аз, да направи един анализ на отношението си към другата страна, на абсолютно всичко, което свързва двамата партньори. Мисля, че първо, ако някой ни е изневерил, трябва да търсим причината в себе си. В отношенията си трябва да сме откровени, да признаваме грешките си, да бъдем открити, най-вече да говорим и да си помагаме, за да не се стига до подобно действие.
Ако всичко е наред и има изневяра, то тя със сигурност ще е някаква забежка за разнообразие, но въпреки това, то липсата на разнообразие в отношенията като цяло, не само в леглото, отново може да бъде причина.
Някои казват, че са готови да напуснат партньора си. Добре, но дали си е направил равносметка? Ами ако причината е в него! Предполагам, че в този случай или няма да признае, или ще прости.
Ако имам вина – бих простила и бих се опитала да корегирам отношението си. Ако той има вина – може и да изневеря, но преди да пристъпя към този акт, обезателно ще потърся начин и време, за да изясним отношенията си. Ако се установи, че те не могат да бъдат синхронизирани, то няма смисъл от разни изневери. Просто трябва да се сложи край на връзката.
Изневяра може да се получи и съвсем случайно. Това вече зависи отново от фактори: тип нервна система, издръжливост, липса на секс от дълго време, въпрос на психическа нагласа в даден момент и др., които са малко по-различни от проблемите в общуването.
Прошка или не – това е индивидуално решение, което зависи от типа характер на пренебрегнатия. „Разни хора – разни идеали“.

Gencho Angelov
 

Ne bih prostil izneviarata.Na kakvoto si posteli6 na tova 4e legne6!Tova se otnasia i za dvamata v tazi igra.

Петя
 

Мразя изневярата, но мога да я простя с тази разлика, че доверието ще си е безвъзвратно отишло и ще е много трудно да се върне отново.

Валя
 

Хората, които твърдят, че не биха простили изневяра са лишени от чувства на емпатия!
Бях от тяхната група, НО само веднъж ми се случи… и си дадох сметка, че жените мислят емоционално, а мъжете действат импулсивно/случва се точно, когато импулсът бие в долната глава/!
И простих!
Защото човекът до мен осъзна грешката си!

Cocolina
 

Колкото и гадно да звучи аз не бих простила изневярата, защото колкото и безсмислена да е била, дори и да е била моментно увлечение фактът си е на лице. За мен изневярата показва не толкова липса на чувства между партньорите, колкото незачитане на чувствата на другия и неуважение към личността му. Не знам как има хора, които прощават такова неща, как после го гледаш в очите този същия човек и вярваш на думите му.Струва ми се невъзможно да се вречеш на някой в истинска любов и после да постъпиш толкова долно! Да, някой може да каже, че за да се стигне до там са виновни и двамата.. но не се ли решават нещата със споделяне, защо е необходимо замениш „любимия“ си, за да оцениш в последствие неговите качества? Според мен всичко се пречупва в отношенията след нещо подобно.. независимо извиненията, прошката и изговорените суми.. те са постфактум и не могат да изтрият следите от болката, която си изпитал, когато си разбрал за изневярата.. винаги ще го има съмнението дали няма да се случи пак.. винаги ще има съревнованието дали даваш достатъчно,за да не те заменят.. винаги ще има въпроса“ Защо на мен?“ … Ето, заради това мисля, че е по-добре в една такава ситуация да прекратиш по-рано,докато не е станало немислимо.

lili voinova
 

iznevqrata ne e sluchainost a izbor ,vseki zdravo mislesh chovek trqbva da preceni dali shte izneveri ili ne …

Криско
 

Всеки изневерява. Един мъдър старец веднъж ми каза:

НА ТОЗИ СВЯТ НИКОЙ НЕ ИДВА И НЕ СИ ОТИВА САМО С ЕДИН!!!!!

Мисля, че е много прав и е така. Аз бих простил изневярата, но дано не се повтаря, защото много боли

ДИДД
 

Бог ни учи да прощаваме…Библията посочва,че не сме ние тези,които трябва да съдят…
От изневярата боли.Боли от предаденото доверие.От измамата.От това,че човекът,които обичаш е предпочел някой друг…вместо теб.
…Мислите…Какво да правиш всички тези мисли,бушуващи в съзнанието ти?Унижение…Подигравка…Потъпкване на собственото ти достойнство…Чувствата са разбити…Сърцето е разбито…Живота ти…Разбит е…
А трябва да простиш.
Бог ни учи да прощаваме…Библията посочва,че не сме ние тези,които трябва да съдят…
Аз ще простя…но няма да забравя…
Ти…ще простиш ли?

Мартин
 

Аз лично бих простил на изневяра.
Мога да я споделям съвсем спокойно с който и да е, това не е проблем.
Трябва една връзка да е по-освободена, да няма лъжи,примерно да не го крие, а да ми казва с кого е спала, кога и т.н, ще го приема,и тя ще ме разбере, когато и кажа че съм спал със друга.
Не трябва да сме крайностни един към друг.
Ако връзката е прекалено сериозна, то това води до лъжи, избягвания на партньора и др.
За това всеки е свободен да прави каквото си иска, никой не може да го/я спре.
Трябва да бъдем по-толерантни към нежния пол,нали на това се гради цялата връзка – разбирателство !

Мариела
 

Лутам се из лабиринта на ЗА и ПРОТИВ.
Затова ->

Защо ЗА?

1. Можеш да осъзнаеш, че партньора е много по-як и да го оцениш, сравнявайки го с други.
2. Разнообразието крепи връзката. Оплакват ми се приятели „Цел живот на боб ли?“
3. Ако не разбере, не е изневяра.
4. Не изневерявай емоционално – физически е допустимо.
5. Свободата винаги е крепяла връзката повече, отколкото забраните, следенето и задължението.
6. Като партньора знае, че не му пречи да му изневериш и не ревнуваш, все по-малко му се иска да ти изневери.
7. Ако забраняваш изневяра – забраненото е най-сладко – затова си позволявайте всичко.
8. И пак повтарям нищо да не се разбира.

Хайде сега близначката да каже защо ПРОТИВ:

1. Прецаква доверието – връзката си отива.
2. Когато си легна с него и знам, че е изневерявал, не мога да се насладя – мисля само за нея.
3. Ако простя – не забравям и постоянно натяквам т.е. връзката се скапва.
4. Емоционално и физически ме осакатява.
5. Появява се страх и параноя, че пак ще го направи и само се питаш КОГА? Сега ли, докато е в обедна почивка със секретарката или следобед след работа.
6. Ревността вече е базирана на факти – не е просто измислен страх, а реален. Знаем, че ревността погубва връзките.
7. Чувстваш се предаден, недооценен, пада ти самочувствието, мислиш си: „Абе тая пък кво толкова е по-добра от мен“. Комплексираш се.
8. Съмнението, параноята и следенето заместват любовта – това вече каква връзка е.
9. Най-аргументирания факт – ГАДНО Е! :)

И тъй като аргументите в секция ПРОТИВ надвишават ЗА, макар и с не толкова съществен 9-ти номер – ще се произнеса ПРОТИВ! Тъпо е :)

evgeni
 

аз съм “за“. но щом се е стигнало до изневяра значи има нещо което липсва във връзката. и ако една от двете страни не може да разбере какво липсва то няма смисъл за него. ще продължи с години.

Елка
 

Ако си спомните песента на Стефан Данаилов….Когато си на 20г изневярата е едно, а когато си на 60г със 30г брак зад гърба си и бъдеш изоставен, болен в безпомощно състояние ….това е повече от предателство. Естественно, че във връзката с болен възрастен човек биха липсвали много от нещата които има в една заакъсняла романтична връзка, но дали това оправдава предателството?

Antoanita
 

Ne q podkrepqm i da spored men na kakvito i godini da si kakvata i da e prichina sled kato si se vrekal v lubov na nqkoi, nqmash pravo na izmqna!!

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар