sexwell дуел
 

Ревността: кога помага и кога вреди?

В последния дуел за 2015 година искаме да навлезем в темата за една емоция, която всеки, независимо от възрастта, е  изпитвал – ревността.

Ревността е най-силна, когато засяга любовта. Това чувство, което засяда в гърлото, когато видиш някого, когото желаеш, в ръцете на друг; когато осъзнаеш, че на света няма нищо сигурно и че обектът на чувствата ти не е твоя собственост; когато се страхуваш, че нещо може да ти бъде отнето.

Някои хора смятат, че ревността е нещо положително – тя помага на партньорите да не се приемат за даденост и да работят активно в посока подобряване на връзката. Други обаче виждат в ревността заплашителната сянка на обсесията и вътрешноличностните проблеми.

Какво мислите вие? Полезна ли е ревността между двама души, или им вреди? Къде е границата? Съществуват ли хора, които не изпитват ревност никога?

Най-доброто мнение ще получи една от следните награди:

Вибратор

Tenga Egg

Очакваме отговорите ви до 20.12.2015г!

 

Коментари: 10

Коментирай »

 
Тантани
 

Има една песен Jealousy в която много добре се описва какво точно е ревността – I love you more than you love me. Ревността е несигурност в позицията на другия човек… усещане за липса на контрол над ситуацията, страх. Като бях по-малка ревнувах всичко – приятелки, любовни интереси… просто защото не бях сигурна, че ме искат в обкръжението си. Като поотраснах вече ми стана ясно че някои хора пораждат безпочвена ревност и че не си струват. А стойностните хора са ми давали повече от един повод да съм сигурна, че дори някога да изпитам тази емоция, тя ще бъде чисто рефлексно. Та според мен ревността предимно вреди и човек трябва да се научи да я опитомява.

ЗигЗаг
 

Ревността е гадна емоция и особено вредна за хората с лабилна психика. Мъже и жени (макар че по-често мъже като че ли) правят пълни глупости от ревност, посягат на себе си и на половинките си, превръщат живота им в ад с постоянно следене, обвинения и други тъпотии които изобщо не трябва да застават между двама души, които уж се обичат. Ревността, която може да остане затворена вътре и не се натрапва никому е естествена, но другото си е психично отклонение и такива хроа трябва да се избягват!

Детелина Димитрова
Детелина Димитрова
 

Аз мисля, че ревността трябва да е умерена, тоест да не наранява партньора. Двете крайности не бива да се допускат – от една страна следенето, недоверието, ровенето в личното пространство на другия и от друга пълната незаинтересованост когато някой се интересува от партньора ти активно /това за мен е знак, че не изпитваш никакви чувства към другия, тоест „все ми е тая с кого си“/. Не е лошо от време на време да показваш, че не искаш да загубиш другия или го искаш само за себе си. Пак казвам без да нараняваш другия, а да му стане приятно, че държиш на него.

Милена Мичева
Милена Мичева
 

Здравейте според мен ревността трябва да е умерена да не си прекалено ревнив защото така ще отблъснеш човека който наистина обичаш

Tedo
 

Абсолютно деструктивно чувство,егоизъм и усещане за притежание,които смазват и разяждат ……… Има нещо объркано още в зараждането на ревността,как една духовна връзка ,едно чувство като любовта,със своята безплътност и нежност,може да се превърне в чисто физическа окова! …….а дали помага…….хм,вероятно единственото положително е,че когато я забележим,можем ясно да разпознаем,че човекът не е за нас!

Марина
 

На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло…но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила и депресиращата и потискащост стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.Човек не може да затвори партньора си в килия без прозорци или на върха на някоя кула (макар че често се е случвало в човешката история , не може да му забрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората…
Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Когато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава, когато сме развили вярата в живота, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме в добри взаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно – тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Ако една птичка стои при теб, защото е в клетка, тя вярна ли ти е? Пусни я на воля! Ако се върне, значи наистина си принадлежите един на друг! Ако ли не – значи тя никога не е имала тази вътрешна нишка на обич и доверие, която да ви свързва.

mujotklasa
 

Ревността е едно от най-нормалните общочовешки качества. Хората я изпитват по отношение на половинките си, по отношение на приятелите си и т.н. Това е неоспоримо и напълно в реда на нещата. Понякога това чувство е дори неосъзнато. Всяко самозалъгване обаче, че ревност не съществува или това чувство е чуждо за човека, е просто опит да се отрече човешката същност с присъщите й слабости и несъвършенства.
В любовта това усещане е най-силно изразено и заслужава да му се обърне внимание. Ревност на английски език е „jealousy” . Това, което обаче е важно да се отбележи, е, че думата „jealousy” има още едно интересно значение – „завист” . Дали това е случайност? Не мисля. Задълбавайки в разсъжденията какво е ревността в контекста на вече споменатия втори превод на думата можем да кажем, че ревността е завист, че обекта на нашите чувства е харесван и на него се отделя внимание от друг субект, различен от нас самите. Замисляйки се, на практика мъж няма нищо против да помогне на някоя дама като й даде огънче за цигарата, отговори й колко е часът и т.н. Смята и за безобидно правенето на закачлива шега на някоя колежка в работата. В тези момент чувствата, които се пораждат в мъжа, не са неприятни. Ооо напротив, от една страна той е поласкан от женското внимание, а от друга – му харесва да бъде малко по-предизвикателен с нежния пол. Не може обаче да не се отбележи, че нашият хипотетичен мъж, който не усеща вина по отношение на интереса, който той проявява и е проявяван към него, се чувства по различен начин когато същият този интерес се проявява към или от неговата приятелка/жена. Защо обстоятелствата са огледални, а чувствата не?
Този коментар не е с цел осъждане на мъжете по никакъв начин, нито пък е предназначен да бъде проводник на профеминистки поглед на света . При жените нещата стоят по абсолютно същия начин. Разликата е в това, че те по малко го признават. Ако разгледаме нещата през призмата на завистта, ще видим, че когато към самецът/самката има интерес от поне още един източник, неговата/нейната относителна цена се покачва – пазарно погледнато, когато нещо се търси повече, то е по-ценно. А кой не иска да се чувства ценен? Именно това е и ревността – завист, че другият е по-ценен от теб самия. В случая този трети(пети, десети, двадесети…) източник на допълнителен интерес, който покачва цената на партньора, е и обектът, който поражда ревността.
Не може да се отрече, че ревността сама по себе си може и да има положителен външен израз. Страхът от загуба на партьора/ката в ежедневният случай означават отделяне на повече внимание, правене на малки жестове и изненади, подаръци, специални моменти. Този положителен външен израз обаче не трябва да се бърка с отрицателния вътрешен израз на това деструктивно чувство. Ревността руши вътрешното убеждение „Аз съм ценен”, а допускането на подобно нещо говори само за едно – хронична неувереност и съмнение в собствените възможности. Казано с други думи, ревността е липса на стабилна положителна себеоценка. За съжаление, има хора, които са повече или по-малко склонни да се поддават на този своя склонност да ревнуват. И ролята на любящия партньор в този случай е не да се възползва от външния израз на ревността, а да не дава или поне да намали поводите, които я пораждат и да съдейства с подкрепата и разбирането си за изграждането на едно по-устойчиво и независещо от обстоятелствата самочувствие. Във всеки друг случай имаме едно възползване от слабостите на партньора, което говори егоизъм и липса на истинско привързване и обич.

Горанова
 

Има една мисъл, която гласи: „Ревността е страх от превъзходството на другия!“
Аз съм напълно съгласна с нея. За мен да ревнуваш в никакъв случай не означава, че обичаш! Ревността е много коварно чувство,което разяжда и измъчва! Това е много интересен аспект на ревността. Ако някога съм ревнувала, то тогава със сигурност е било точно по тази причина. Чувствала съм се по някакаъв начин застрашена ако момичето, което сваля приятеля ми е отговаряло много повече на представите му за идеалната жена. Тогава неизбежно в главата ми се ражда мисълта: „Тя е толкова по подходяща за него (по отношения на разбирания интереси, външност) какво ще стане с мен ако той осъзнае този факт. Дали не би предпочел да избере някой по-подходящ за него отколкото съм аз?!?“ От това най ме е страх: да се появи момиче с голямо превъзхоство в качествата, които той най-много цени, и той след като ни сравни да предпочете нея пред мен. Защото колкото и да си пасват и да се разбират двама човека винаги съществува опасността да се появи някой трети който да си пасва повече с един от двамата и по този начин да се появи елемента на сравнение на качествата и разколебаване. Мен също това ме тормози понякога,но не мисля,че става въпрос за ревност,а за съвсем нормален за влюбения човек страх.Мисля си за това без да съм срещала конкретно момиче,което да реша,че е по-подходящо за милото от мен.Но тъй като съм много влюбена в него и съм вложила всичко от себе си в тази връзка,направо изтръпвам при мисълта,че може да го загубя някой ден .

Христо
 

Не знам за случай в който ревността да е помогнала на някой.

живка божилова
живка божилова
 

Странно чувство,което се изпитва в началото на една връзка,но когато хората започнат да си вярват-ревността отминава.Любовта е тази,която я заменя.Щастливите и добри хора се обичат и не се предизвикват

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар