sexwell дуел
 

За или против полиаморията?

Всички сме свикнали да вярваме в идеята за една единствена любов – от малки се стремим към нея и това е определящо за бъдещето ни. Животът обаче може да ни срещне с хора, които да променят представите ни за това какво е „любов“ и „връзка“. Че имаме нужда от близост – физическа и емоционална, е безспорно. Дали обаче тя трябва стриктно да е ограничена до един-единствен човек?

Напишете своето мнение – за или против сте полиаморията? Смятате ли, че отворените връзки са възможни – защо да или защо не?

Най-доброто мнение ще получи нашата награда:

За да се уверите, че мнението ви участва за награда, моля прочетете правилата .

Очакваме мненията ви до 30.11.2017г.

 

Коментари: 12

Коментирай »

 
Lub4o
 

Против полудявам от ревност и ако видя моето момиче с друг ще откача

Bolyarsska
 

Protiv saiuza mezhdu dvama dushi e sveshten i ne moje da se narushava tova e griah…

Моногамен
 

Против съм. На мен курва за жена не ми трябва

Дебил
 

Българския народ не е узрял за полиамория, тея неща ги търсете на запад където хората все още не мислят с неандерталските си мозъчета. Ние тук сме на салатка, ракия и мачовизъм. Да си ок с повече партньори значи да виждаш партньора си като равен на теб, а не като предмет, а по тея ширини очевиндо не е така.

Morti
 

Не ми се е случвало и не мога да кажа.
Като цяло аз никога не съм изневерявал и не са ми изневерявали /до колкото знам/ та и не знам какво ще ми е отношението.
Може би няма да имам против стига да си имам иа з втора приятелка

Samsara
 

Подкрепям, стига хората да могат да се преборят с неистовото си чувство за собственост и комплексите си за малоценност (и най-уверения човек да си, любовта на живота ти може да ги изкара у теб).

Аз минах от търсеща постоянна връзка към полиамория. Запознах се с мъж, който има приятелка, но тя има връзка с още един мъж и той съответно си търсеше втора приятелка. Беше му конфузно да ми признае, каза че всички останали жени на които е казвал за отношенията им, са си тръгвали… честно казано на мен ми беше все тая, защото не търсех нищо ангажиращо. Запознахме се с мацката му (не сме правили тройка защото не се привличаме, но си пием питието заедно) и така.

Хората са крехки създания. Въпреки че сме в отворена връзка, винаги трябва да се грижиш нещата да са cool и от твоя, и от тяхна страна. Лесно е да изпаднеш в двоен стандарт. Понякога забелязвам лека ревност у него, когато му говоря за другите си партньори. И аз понякога се дразня. Ключът е да не се „хвалиш“ и да не смесваш отношенията – когато си с мен си с мен, когато си с тях, си с тях. И аз така. Така че съм за полиаморията, стига да можеш да се справиш със себе си и да намериш партньори, които също са готови на това. Все пак, не е присъда – ако не ти харесва винаги мжеш да се откажеш. Поздрави

Niksi
 

Хората се различаваме едни от други,самия генетичен код е уникален и когато заявиш че обичаш даден човек това означава че си привлечен от неговата духовна същност и уникалност ( съвкупност от черти на деден човек които само ти виждаш по определен начин който го отличава в твоите очи спрямо останалите).
Ако обичате ,,Половинката“си и още 2 други половинки и тя от своя страна обича 3 -ма други а съответно всеки един от тези други участници обичат 2-3-ма други човека… само се замислете! ПРОТИВ

dani
 

против

Geri
 

Против, ако можеш да си различен винаги в секса и твоя човек е такъв, трети човек е излишен! Когато и двамата се стремим да си доставим удоволствие на макс – ипровизираме, добавяме нови усещания и т.н. Бъдете всеки път различни в секса! Много бих искала да спечеля масажна свещ! ;)

sunflower
 

Много важна за мен е свободата, сама да избера как да изкарвам свободното си време, с кого да го споделя, как да се забавлявам, как и какво да работя. Когато отново избирам един и същи човек да се позабавляваме, да пътуваме, да отидем на кино или поход в планината, това е моето уважение към него, когато той избира отново мен – знам че съм значима, за него.
Отхвърлих притежанието като начин на взаимоотношение с околните, то ми дава сигурност, но и измамно спокойствие. Без да усетиш любовта се подменя от навика. Любопитството, желанието, уважението се стопяват, започваш да пропускаш достойнствата на другия.
За мен полиаморията е начин да се чувствам свободна, но и да ми напомня че човека до мен не е даденост. След като се разделих с желанието си да притежавам, с необходимостта да бъда притежавана, започнах да изживявам всеки един споделен миг като нещо истински ценно, нещо което може никога да не се повтори и то стана много по-живо. Върна се детския блясък в очите ми, и онова нетърпеливо любопитство какво ще ми предложи утрешния ден :)

Катерина Т.
Катерина Т.
 

Против съм , не мога да си представя да имам връзка с двама човека едновременно. Обичам си свободата , но до там , не бих позволила полиаморична връзка

Gabi I.
 

Въпросът с полиаморията е изключително актуална тема в съвременното ни общество, където табутата в секса падат, хората са по-освободени и по-любопитни от всякога, а порно индустрията бълва, деликатно казано, твърде пикантни и предизвикателни сценарии.
Думата полиамория, както много читатели акуратно ще забележат, не е българска. Тя не е и английска, немска, испанска или италианска. И да не е и ФРЕНСКА, не е и ШВЕТСКА. Думата е част от интернационалния речник, което идва да покаже, че полиаморията е явление, присъщо на човека, на индивида като цяло, а не мода тръгнала от Милано, Париж или Ню Йорк. Чисто лингвистично погледнато, тя е съставена от две думи. Поли – на гръцки значи много, а амор, подразбира се, значи любов. Забавното в случая е, че дори най-добрият математик в света едва ли ще може да даде еднозначно решение на уравнението:
Много+любов=?
Или можем ли да обичаме, да имаме връзка с повече от един човек едновременно? В мюсюлманските държави отговорът на този въпрос е категоричен. Мъжете могат, приемливо и допустимо е да имат повече от една законна съпруга, а според канона, за да си позволят това те трябва да даряват всяка от тях с еднакно внимание, грижа( емоционална и финансова), ЛЮБОВ!, а дори и чисто сексуално. Горко му на Мехмед, ако съпруга номер 1 е задоволена, а съпруга номер 3 се оплаче, че той й обръща гръб е леглото. Обратният вариант обаче, една жена да има двама съпрузи или дори просто двама любовници, не само, че не е приет, а по-скоро би завършил с бой с камъни( ДА, за съжаление, по жената) отколкото с обществена дискусия по темата в сутрешен блок с Антон Хикимян.
В западното общество, където моногамията е единствената форма на брак(официална хетеросексуална връзка) сякаш въпросът отново е решен по категоричен начин. В Конституцията на България изрично е упоменато, че бракът е съюз между мъж! и жена!. И ако обикновенно нашият законодател в голяма част от законите, когато става дума за повече от един човек, си служи с безполовия термин „две лица“, тук той изрично е упоменал, че става дума за мъж и жена. Макар да има държави, които позволяват и така наречените гей-бракова(официална хомосексуална връзка), все още няма държава, в която законен съюз между повече от две лица да съществува. Това на практика означава, че обществото, чието отражение е държавата, отрича любовта към повече от един човек едновременно. Но наистина ли е така. Наистина ли не можем да обичаме и да сме отдадени на повече от един човек едновременно. Можем да имаме няколко най-добри приятелки, 3 или пък 4 като по образец от „Сексът и Градът“. Когато става дума за нашите деца отново, никой не отрича, че една майка или един баща може да обича поравно двете, трите, четирите си деца. Защо тогава на същите тези хора им се отрича възможността да обичат и да са отдадени поравно на повече от един човек.
Негативно отражение в общественото мнение по въпроса за полиаморията играят и класическите стари сценарии на „шветска тройка, направена от любопитство, за удоволствие, така неприета от консервативно настороените“ или „изхабената връзка, в която хората живеят заедно заради децата“, или на сценария „ мъжът си взима млада любовница, а съпругата му търпи“. Полиаморията е състояние на връзка, в която всеки един от този любовен триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н е щастлив и доволен от нещата, такива каквито са. Няма наранени и обидени, няма унизени. Докато тук, в тези сценарии говорим за това да се примириш, да преглътнеш или да си затвориш очите за третия човек в името на една нездрава и компромисна връзка, да се опиташ да си щастлив „въпреки“, полиаморията е връзка, в която хората са щастливи „защото“. Защото са избрали да споделят, защото нямат собственическия усет към другия, или го имат, но просто към повече от един друг, защото в полиаморната връзка има откритост, честност, и разбира се ЛЮБОВ – същите неща, които ги има в една здрава и смислена връзка, брак между мъж и жена( или мъж и мъж и жена и жена, за да сме политически коректни).
Когато става дума за чистото сексуално желание, безбройните изневери, които са ежедневие в нашето общество, са показали, че хората на практика могат да са и са привлечени от повече от един човек на едно физическо ниво. Моногамията е избор, връзката е избор, да се отдадеш само на един човек е избор, който хората във връзка правят всеки ден, във всеки един момент, всяка една секунда, когато усетят( а те със сигурност ще усетят) това първично физическо сексуално привличане към друг. И щом този тип връзка, която надскача биологичния човешки нагон и е една победа на разума над тялото, е съзнателен ИЗБОР, защо отричаме възможността на някои хора да направят друг ИЗБОР за себе си. Глупаво е, лицимерно е, ограничено е.
Аз живея щатливо в моногамна връзка, защото съм избрала да живея по този начин, с тези ценности. Но всеки е свободен да избере онзи път, който го прави щастлив.

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар