sexwell дуел
 

Победител в „За или против полиаморията?“

Уха :) Получихме много готини мнения и този месец! Някои – твърдо против, други – отворени към нови преживявания и мирогледи, трети – съвсем разкриващи мистерията около това да обичаш повече от един човек. Едно е ясно – полиаморията не е за всеки. Тя, малко или много, се научава и приема като начин на живот. Нещо като бойно изкуство ;)

Печелившото мнение е това на GABI I. Освен, че разглежда полиаморната връзка в дълбочина, запазва неутралност и безпристрастност. Ето го в оригинал:

Въпросът с полиаморията е изключително актуална тема в съвременното ни общество, където табутата в секса падат, хората са по-освободени и по-любопитни от всякога, а порно индустрията бълва, деликатно казано, твърде пикантни и предизвикателни сценарии.
Думата полиамория, както много читатели акуратно ще забележат, не е българска. Тя не е и английска, немска, испанска или италианска. И да не е и ФРЕНСКА, не е и ШВЕТСКА. Думата е част от интернационалния речник, което идва да покаже, че полиаморията е явление, присъщо на човека, на индивида като цяло, а не мода тръгнала от Милано, Париж или Ню Йорк. Чисто лингвистично погледнато, тя е съставена от две думи. Поли – на гръцки значи много, а амор, подразбира се, значи любов. Забавното в случая е, че дори най-добрият математик в света едва ли ще може да даде еднозначно решение на уравнението:
Много+любов=?
Или можем ли да обичаме, да имаме връзка с повече от един човек едновременно? В мюсюлманските държави отговорът на този въпрос е категоричен. Мъжете могат, приемливо и допустимо е да имат повече от една законна съпруга, а според канона, за да си позволят това те трябва да даряват всяка от тях с еднакно внимание, грижа( емоционална и финансова), ЛЮБОВ!, а дори и чисто сексуално. Горко му на Мехмед, ако съпруга номер 1 е задоволена, а съпруга номер 3 се оплаче, че той й обръща гръб е леглото. Обратният вариант обаче, една жена да има двама съпрузи или дори просто двама любовници, не само, че не е приет, а по-скоро би завършил с бой с камъни( ДА, за съжаление, по жената) отколкото с обществена дискусия по темата в сутрешен блок с Антон Хикимян.
В западното общество, където моногамията е единствената форма на брак(официална хетеросексуална връзка) сякаш въпросът отново е решен по категоричен начин. В Конституцията на България изрично е упоменато, че бракът е съюз между мъж! и жена!. И ако обикновенно нашият законодател в голяма част от законите, когато става дума за повече от един човек, си служи с безполовия термин „две лица“, тук той изрично е упоменал, че става дума за мъж и жена. Макар да има държави, които позволяват и така наречените гей-бракова(официална хомосексуална връзка), все още няма държава, в която законен съюз между повече от две лица да съществува. Това на практика означава, че обществото, чието отражение е държавата, отрича любовта към повече от един човек едновременно. Но наистина ли е така. Наистина ли не можем да обичаме и да сме отдадени на повече от един човек едновременно. Можем да имаме няколко най-добри приятелки, 3 или пък 4 като по образец от „Сексът и Градът“. Когато става дума за нашите деца отново, никой не отрича, че една майка или един баща може да обича поравно двете, трите, четирите си деца. Защо тогава на същите тези хора им се отрича възможността да обичат и да са отдадени поравно на повече от един човек.
Негативно отражение в общественото мнение по въпроса за полиаморията играят и класическите стари сценарии на „шветска тройка, направена от любопитство, за удоволствие, така неприета от консервативно настороените“ или „изхабената връзка, в която хората живеят заедно заради децата“, или на сценария „ мъжът си взима млада любовница, а съпругата му търпи“. Полиаморията е състояние на връзка, в която всеки един от този любовен триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н е щастлив и доволен от нещата, такива каквито са. Няма наранени и обидени, няма унизени. Докато тук, в тези сценарии говорим за това да се примириш, да преглътнеш или да си затвориш очите за третия човек в името на една нездрава и компромисна връзка, да се опиташ да си щастлив „въпреки“, полиаморията е връзка, в която хората са щастливи „защото“. Защото са избрали да споделят, защото нямат собственическия усет към другия, или го имат, но просто към повече от един друг, защото в полиаморната връзка има откритост, честност, и разбира се ЛЮБОВ – същите неща, които ги има в една здрава и смислена връзка, брак между мъж и жена( или мъж и мъж и жена и жена, за да сме политически коректни).
Когато става дума за чистото сексуално желание, безбройните изневери, които са ежедневие в нашето общество, са показали, че хората на практика могат да са и са привлечени от повече от един човек на едно физическо ниво. Моногамията е избор, връзката е избор, да се отдадеш само на един човек е избор, който хората във връзка правят всеки ден, във всеки един момент, всяка една секунда, когато усетят( а те със сигурност ще усетят) това първично физическо сексуално привличане към друг. И щом този тип връзка, която надскача биологичния човешки нагон и е една победа на разума над тялото, е съзнателен ИЗБОР, защо отричаме възможността на някои хора да направят друг ИЗБОР за себе си. Глупаво е, лицимерно е, ограничено е.
Аз живея щатливо в моногамна връзка, защото съм избрала да живея по този начин, с тези ценности. Но всеки е свободен да избере онзи път, който го прави щастлив.

Вече знаете традицията – нека печелившият провери мейла си, за да уточним получаването на наградата.
Благодарим на всички участвали! Очаквайте последния дуел за 2017-та година! :)

 

Коментари

За сега няма коментари.

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар