sexwell дуел
 

Синьо за момченце, розово за момиченце: Трябва ли децата да си играят само с определени играчки?

В месеца на детето искаме да зададем следния въпрос – трябва ли децата да се обличат само в съответните „полово принадлежни“ цветове и да си играят с играчките, определени за тях – камиончета, пистолети и войници за момчетата и кукли и домакински принадлежности за момичетата? Как бихте постъпили, ако вашето дете си играе с играчки или дрехи, предназначени за другия пол?

Наградата за най-добър коментар този месец e:

За да се уверите, че мнението ви участва за награда, моля прочетете правилата .

Очакваме мненията ви до 30.06.2018г.

 

Коментари: 7

Коментирай »

 
Медуза Нйедна
Медуза Нйедна
 

Оф това ми е „любима“ тема. Аз като малка бях „мъжкарана“ и се обличах с къси панталонки, бях късо подстригана и си играех с колички и пистолети. Бъркаха ме по улиците с момче направо. Станах ли лесбийка? НЕ. 25 години по-късно съм в дълга, щастлива връзка с мъж и никога дори не съм целувала жена. Просто е невероятно как възрастните проектираме тъпите си разбирания и комплекси върху дечицата които просто искат да се забавляват и да си играят с всичко което докопат. Да си играеш с кукли подобрява социалните умения, изобщо какво му е естественото на едно момче да си играе с пищаци??? Престъпник ли се тренира да стане по тая логика? Не го приемам… с мъжа ми още нямаме деца и не мисля, че би го направил на проблем ако някой ден имаме син и той си играе с барбита или иска да си сложи рокля или балет да играе, но просто не знам какво бих направила ако него го притесняват тези неща…. иска ми се да вярвам че го познавам добре и не е такъв безподобен комплексар…

милко д.
 

не е нормално момче да се облича в рокля. това си е чист път към пе*ерастия.. ако свикне че може да го прави и че е нормално ще про дължи да го прави

уж само от любопитство това да пробва онова да пробва докато се обърнеш ще е на 18 и ще иска да спи с мъже

децата взимат пример от това което им създаваме като среда ако му позволиш да се държи като жена ще се държи като жена в всяко отношение!!!!

всяка жаба да си знае гьола още от малка за да няма драма по късно в живота

Строга Господарка
Строга Господарка
 

Извинете лирическото отклонение: абе милко д., ти за Главни Букви и Пунктоация чувал ли си? Деца тръгнал да възпитава… какъв пример даваш ти, че за примери си тръгнал да говориш?! Било път към педерастията, аман от балкански бейове като тебе, ей!

Обратно на темата… смятам, че поставяме нечестно неравенство между половете още в зародиш. Ако на едно дете никога не му кажеш кое е „женско“ и кое „мъжко“ в нашата култура, ако не му дадеш кукли и пистолети, а например кубчета и топка, животни и даже пръчки и камъни да му дадеш, то ще намери начин да си играе, за да си обясни света около себе си. Кажеш ли му обаче, че е нещо по-малко, защото се държи като дечицата от противоположния пол, на какво го учиш? Че жените са нещо по-лошо от мъжете, че са символ на слабост, може би? Грозна работа.

Моят син веднъж облече рокля, защото беше в компания на още 3 момичета на тържество в детската градина и каза, че не иска те да се чувстват неудобно, защото той е облечен различно (!!!). През ум не ми е минавало да му кажа „Маме, момчетата не могат да носят рокли, защото НЕ Е МЪЖКО“. Казах му, че въпреки че решението му е необикновено, е много хубаво, че мисли за своите другарчета и техните чувства (нещо, което по-често трябва да правим и ние!). Сега синът ми е на 23 и, за голям шок на повечето класически българи явно, си е абсолютен мъжкар с постоянна приятелка, въпреки че израстна предимно в компанията на момичета. Даже смея да твърдя, че е много по-емпатичен в това отношение, и никога не би накарал жена да се чувства неудобно.

Накратко – децата трябва да си играят с каквото си искат и да бъдат свободни да изучават този щурав свят, в който живеем. Ако се окаже, че са жени в мъжко тяло или мъже в женско тяло – така да бъде! Така ни ги е дала природата и те са си наши и ще ги обичаме, за да станат читави хора. А всеки родител, който мисли, че детето му би било по-малко човек, ако е обратно, може да си върже тръбичките още сега – или да отиде на психотерапевт.

милко д.
милко д.
 

Строга господарке колко да си строга щом позволяваш на сина си да се облича като момиче…….замен това е срам няма нищо естествено. мъжа трябва да е мъж жената жена затова се изврати тоя свят защото никой не си сзнае мястото вече и не уважава никакви институций.

Романьон
Романьон
 

Тъжно нещо сме хората… хем всеки е хубаво да си носи каквото иска, хем все някой ще го съди зас този избор. Прецакваме децата от малки, явно имат шанс само ако израстат в гората с вълците……..

MadonnaWhore
 

Трябва да има някакви правила на играта.,……… за жалост някой някога си е решил така от патриархата и сега си сърбаме попарата. То всичко изглежда много идилистично като си „“"в нормата“"“, ама а малко да мръднеш и социума ще ти го набие като голям дебел и без лубрикант….. -) Жените с панталони, мъжете с поли! Ой ой ой!

Копейка
 

Децата идват като най-невинното нещо на тази земя – бял лист, върху който светът чака да се отпечати. Те моментално започват да попиват от родителите си, а после и от другарчетата си, които на свой ред са попили куп неща от своите семейства. Когато попиват лошотия и неоправдани предразсъдъци, човек може да види как чистотата у детето се бунтува, но рано или късно се пречупва от авторитета на родителя. Едно, например, е да кажеш на дедето си – не си играй с непознати хора! Това за него ще е урок – непознатите хора може би са опасни. Друго е, да го дръпнеш от детската площадка и да му се скараш, защото си играе с дечица от друг пол, и техните „полово принадлежни“ играчки – какъв урок ще извлече от това? То няма да спре да иска да прави каквото прави – има причина за това. По-скоро ще започне да се скатава, да изпитва безсмислена вина и да превръща това във фиксация, която по-късно през годините може да се изроди в нещо наистина странно… и защо? Защото мама или тати са смятали, че момченцата трябва да си играят с момчешки неща и толкоз…

Мисля, че на децата трябва да се остави пълна свобода да бъдат деца – не да им се говори за полове, за сексуалност и за това кой какъв се очаква да бъде. Разбира се, на всеки зададен въпрос, трябва да се отговаря искрено. Ако детето попита „Защо аз си имам чорка, а Мими си няма?“, трябва да му се отговори, че природата ни е дала неща, които използваме по различен начин щом пораснем. „Защо Мими си играе с моите камиончета, но момченцата ми се смеят, когато аз си играя с нейните кукли?“ ето на този въпрос за жалост няма как да отговорим „Защото родителите на другите момченца имат комплекси…“… но пак може да се измисли нещо, например „Понякога хората не разбират всичко, което се случва около тях, и тогава се смеят. Това не трябва да те кара да се чувстваш зле. Ако Мими ти дава куклите си, ти можеш да й дадеш количките си и да си играете заедно!“

Децата не се раждат „бащи и майки“. Ние ги оформяме с всяка една дума, която казваме, от момента в който започнат да разбират. Ако оставите едно дете пред змия, то никога няма да побягне от нея – по-скоро ще посегне да я разгледа, защото изучава света. Ще се научи да се страхува от змията или ако 1. тя му причини болка, или ако 2. родителите му се разкрещят и не му набият в главата, че змията е нещо много страшно!

Това мисля аз – че децата трябва да си бъдат деца, а родителите им трябва да внимават какво говорят около тях… е, за жалост има много неосъзнати хора… с ниска култура, с примитивно държание… от тях няма какво друго да се очаква, освен първични реакции.

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар