sexwell дуел
 

Победител в „Трябва ли децата да си играят само с определени играчки?“

Интересни мнения предизвика нашият въпрос за месец юни! Не е лесно човек да постави под въпрос нещо, с което буквално е израснал и се е превърнало в норма за поколения наред. Но дали свободата да избираш не е една по-добра традиция за бъдещите поколения?

Този месец наградата получава мнението на Копейка! Децата трябва да са свободни да бъдат деца, а не да бъдат натоварвани и, по-лошо, заклеймявани, от стандартите, с които са израснали техните родители.

Ето го мнението в оригинал:

Децата идват като най-невинното нещо на тази земя – бял лист, върху който светът чака да се отпечати. Те моментално започват да попиват от родителите си, а после и от другарчетата си, които на свой ред са попили куп неща от своите семейства. Когато попиват лошотия и неоправдани предразсъдъци, човек може да види как чистотата у детето се бунтува, но рано или късно се пречупва от авторитета на родителя. Едно, например, е да кажеш на дедето си – не си играй с непознати хора! Това за него ще е урок – непознатите хора може би са опасни. Друго е, да го дръпнеш от детската площадка и да му се скараш, защото си играе с дечица от друг пол, и техните „полово принадлежни“ играчки – какъв урок ще извлече от това? То няма да спре да иска да прави каквото прави – има причина за това. По-скоро ще започне да се скатава, да изпитва безсмислена вина и да превръща това във фиксация, която по-късно през годините може да се изроди в нещо наистина странно… и защо? Защото мама или тати са смятали, че момченцата трябва да си играят с момчешки неща и толкоз…

Мисля, че на децата трябва да се остави пълна свобода да бъдат деца – не да им се говори за полове, за сексуалност и за това кой какъв се очаква да бъде. Разбира се, на всеки зададен въпрос, трябва да се отговаря искрено. Ако детето попита „Защо аз си имам чорка, а Мими си няма?“, трябва да му се отговори, че природата ни е дала неща, които използваме по различен начин щом пораснем. „Защо Мими си играе с моите камиончета, но момченцата ми се смеят, когато аз си играя с нейните кукли?“ ето на този въпрос за жалост няма как да отговорим „Защото родителите на другите момченца имат комплекси…“… но пак може да се измисли нещо, например „Понякога хората не разбират всичко, което се случва около тях, и тогава се смеят. Това не трябва да те кара да се чувстваш зле. Ако Мими ти дава куклите си, ти можеш да й дадеш количките си и да си играете заедно!“

Децата не се раждат „бащи и майки“. Ние ги оформяме с всяка една дума, която казваме, от момента в който започнат да разбират. Ако оставите едно дете пред змия, то никога няма да побягне от нея – по-скоро ще посегне да я разгледа, защото изучава света. Ще се научи да се страхува от змията или ако 1. тя му причини болка, или ако 2. родителите му се разкрещят и не му набият в главата, че змията е нещо много страшно!

Това мисля аз – че децата трябва да си бъдат деца, а родителите им трябва да внимават какво говорят около тях… е, за жалост има много неосъзнати хора… с ниска култура, с примитивно държание… от тях няма какво друго да се очаква, освен първични реакции.

Нека Копейка да провери мейла, с който е публикувала мнението си. На него ще получи информация за получаването на наградата.

Благодарим на всички, взели участие! Очаквайте следващия дуел!

 

Коментари

За сега няма коментари.

Коментирай

 
(will not be published)
 
Коментар